Български предсватбени обичаи и обреди
( за корeкция и добавяне на информация - моля да ни пишете)
В днешно време годежът не е задължителен за сключването на брак. Това е първото място, където се запознават двете семейства. На годежа, момъкът заедно с родителите си отива да поиска ръката на любимата девойка. Освен родителите в дома на момичето с него отиват сестрата, брата, снахата и зетя. Младежът носи букета за избраницата си, за майка й и за другите жени, които живеят е същия дом.Носи се и торта, но някои спазват обичая и носят специално омесена пита заедно с бутилка с някакво питие. За годеж обикновено се отива вечер. По време на вечерята се водят разговори за сватбата и се уточнява датата, ресторантът, музиката, кумовете, шаферките и броят на сватбарите от двете страни. Първия тост е този на бащата на момичето, с който той дава благословията на бъдещите младоженци.
След него думата взема бъдещият младоженец като благодари за това, че тя е приела неговото предложение, като благодари и за получената благословия от страна на нейното и на своето семейства. В днешно време младите не желаят да стоят дълго време годеници и затова се определя възможно най-близката дата, до която могат да се приготвят дрехите на младоженците, да се поканят гостите и пр. Един период от 6 до 12 месеца е чудесен като времетраене на един годеж. През това време бъдещите младоженци освен, че ще могат да си помечтаят как да изглежда техния ден, ще могат да планират по най-рационален начин бюджета си.
Роднините и приятелите се канят на сватбата посредством покани, занесени лично или изпратени по пощата. В навечерието на сватбата – две-три вечери преди нея, се правят ергенска и моминска вечер – изпращане от страна на приятелите на младоженеца и приятелите на булката.
Младоженците избират кумовете си, ако нямат родово кумство или кръстник, който е кръстил младоженеца. Когато отиват да го канят, трябва да занесат бутилка с пиене, торта, кутия с бонбони, а за кумата – букет цветя. На сватбата младоженците даряват кумовете си и техните деца. Кумата е тази, която, заедно с шаферките и най-близките приятелки на булката, ще я забули, ще й помогне да се облече и приготви за сватбения ритуал. Кумата също е и тази, която разбулва булката, която се стреми да удари с воала натрупаните около тях моми и ергени. Когото удари, той пръв ще се ожени. А на излизане от църквата, тя е, която трябва да хвърля върху мнозинството жито и бонбони.
В днешно време приготвянето на булката за венчавка е сведено до съвсем практични неща – няма хвърляне на було, нито обуване на обувки от девера и т.н. Хвърлянето на букета е привнесен през последните години обичай. Булката е облечена и забулена с помощта на кумата и приятелки, които идват да я вземат младоженецът с кума и роднини. Възпроизвеждат се такива обичаи от традиционната сватба като криенето на булката, откупването и извеждането й. Поливането на вода при извеждането на булката от бащиния дом се приема като пожелание за щастие и благополучие в живота на младото семейство.
Виж тук: www.svatbata.bg/articles/savremennasvatba_part1.html#ixzz2W8moI0Lz
Вземането на невестата
Вземането на невестата се предхожда от вечери на раздяла в двата дома. Момината и момковата вечер стават най-често в деня преди сватбата (събота) и продължава до късно през нощта, до зори. Началото на раздялата на много места е свързана с поредица от гостувания на близки и роднини у момата с поклон (подарък), а също и с желанието да споделят мъката й от предстоящото събитие, да я успокоят. На много места в тази вечер се разглежда чеиза на булката. За разлика - на момковата вечер цари изключително приповдигнато настроение.
Животът на всяко момиче, докато е живеело при родителите си, се е състоял основно в приготвянето на сватбената й рокля и на чеиза – дрехите за мъжа и децата. Всички жени в семейството са се включвали в този процес. Момичетата първо се учат да плетат, после да предат и накрая да тъкат. Семейството на мъжа има грижата да осигури накитите на булката. При годежа свекърът подарява на момата пафти и гривна от сребро или злато – до този момент тя е можела да носи само мънистени украшения, не и метални. Тяхното разположение по тялото също не е случайно: паричките или скъпоценните камъни, които падат на челото от забрадката, пазят ума, пендарите на гърдите – съхраняват млякото на бъдещата майка, а пафтите и коланът – детеродните й органи. Всички звънтящи украси – треперушки, висулки, парички, се считат, че гонят лошите сили.Важен момент е плетенето на невестата, което се извършва от моми винаги в бащиния й дом и символизира преминаването й от моминство към положение на омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни. За тях свободната коса е била символ на свободен човек. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката.
На сплитането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да се вземе невестата от дома й. То символизира края на ергенството. Под брадата на младоженеца държат бяла кърпа (подарена на момъка от годеницата му), за да съберат всички косми и да се опазят от магия. По време на бръсненето музиката свири, тъпаните бият до скъсване, което е знак, че сватбарите са вече готови за тръгване. В неделя сутринта, докато в дома на момъка се събират сватовете, момъкът се приготвя. Той облича нови дрехи или великденската си премяна. За отличителен белег се използват различни предмети, между които най-често белия пешкир (кърпа), подарен на младоженеца от годеницата му още на годежа. Премята се на дясното му рамо или на врата.
Бялото и червеното са основните цветове в сватбеното облекло: бялото е символ на женското начало, на чистотата и девствеността, а червеното на мъжкото начало, на огъня и плодородието. По-късно се появява и черното или тъмнокафявото като основен цвят на сукмана, елека. Черното едва през XVIII век става символ на траура – преди това белият цвят е изразявал скръбта.
Кумът се взема преди сватовете да са тръгнали за невестата. Държи се сватовете да минат за невестата по път, по който няма да се върнат, защото вярват, че в противен случай невестата ще овдовее и ще се върне при родителите си.
У момини, сватбарите намират дворната врата затворена. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп. Някъде своеобразно изпитание за силата, сръчността и умението на сватовете се явява превземането на моминото знаме със сила. При пристигането на сватовете невестата, скрита у дома, се стреми да види първа момъка през определен предмет. Тя го поглежда през сито, “за да бъде сит от нея”. В следващия момент невестата излиза да посрещне сватбата. Тя е облечена във всекидневните си дрехи и наред с целуването на ръка, извършва и други действия като: ръсене с вода и посипване с жито. Следва пребулване на булката. По това време старите сватове сядат на приготвената от момини трапеза, а момите и ергените играят хоро.Настъпването е резултат на надпреварата между младоженците – който от двамата пръв успее да настъпи другия, ще се чува неговата воля.
Прибулването на невестата заема централно място в подготовката й. В по-далечното минало за същата цел са използвали червения пояс на мъжа, а по-късно тъкана червена материя, която плътно прикривала лицето на момичето, така че то ставало невидимо за околните.Булото е най съще -
ственият външен отличителен белег, с поставянето на който годеницата става невеста. Коренът на думата заляга и в основата на самото название булка. Едва през XX век булото става бяло. Под него невестата е носела фесче – шапчица, която се закрепва за косата. Някъде, след прибулването и прощаването невестата започва да пази обредно мълчание – да говее. Обуването на невестата се извършва почти изключително от девера (рядко от самия зет) с обувки (папуци, чехли), донесени от момкови. Деверът взема дясната обувка, поставя монета в нея и я обува.
Непосредствено след приготвянето на невестата се извършва и аналогичен на моминото прибулване обред с младоженеца, известен като предаване ручник. Невестата предава кърпа или ручник на младоженеца.
Докато продължава прибулването, обуването, захранването на младоженците, се предава сватбеното дръвце (кумовото дръвце) на кума от момите, които са го правили. След като получи дръвцето, кумът по-нататък има грижата да го пази и отнесе в дома на младоженеца, където се поставя пред него на трапезата. Освен сватбеното дръвце се предава и сватбения петел. За целта у момата предварително се приготвя червен петел, на който поставят кърпа за чул, венец, наниз червени чушки, торбичка за зърно. Петелът се предава на “заложника”.
Заложникът (петелджия, петлар) е обикновено роднина на младоженеца и предаването на петела става при сходна ситуация на тази на сватбеното дръвце – пазарене и откуп.
При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен. На тръгване ръсят младоженците и сватовете с жито. Деверът гръмва с пушка и това е знак, че сватбата тръгва. Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Водата е символ на границата, определяща преминаването на невестата от свое в чуждо пространство.
При влизането в църквата двамата млади трябва на прекрачат прага “с десните ноги на един път”, за да са заедно цял живот. Според църковните правила активна, действаща фигура във венчаването е свещеникът. Той разменя венчилата, пръстените, той захранва младоженците. Известни са обаче много случаи, когато част от неговите функции се изземват от кума и кумицата.
Прието е на излизане от църквата кумата да ръси сватбата с жито, дребни монети, сухи плодове и понякога бонбони, за да са плодовити младоженците. Някъде, ако свещеникът позволява, а другаде по традиция, тя ръси младоженците, докато те обикалят масата пред олтара. Тази обиколка наричат “попско хоро”.
Когато в селището няма черква, венчавката се извършва в моминия дом.
В дома на младоженеца свекървата посреща с мед и масло или хляб и сол. За невестата се пее като за снаха-отменница. Тя трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом.Когато въведат младоженците, започва разтоварването на чеиза. Той се подрежда на двора, за да могат всички да го разгледат. Сватбената трапеза, освен че се характеризира с ядене, пиене, музика, хора, песни, или накратко като веселба, се съпровожда и от важни обреди: поставяне на кумовото дръвце; гостите идват с приноси. Докато гостите ядат и пият, младоженците стоят прави в знак на почит и уважение към присъстващите. Те “говеят” до края на сватбата. На трапезата става даруването на сватовете, разграбването и унищожаването на кумовото дърво. Празненството продължава и през първата брачна нощ, като се извършват множество ритуали за предпазване на младите от магии. Ако резултатът от свождането е положителен, т.е. ако невестата се окаже девствена (честна, добра, арна, хубава, чиста и пр.), най-често за това се оповестява с пушечен гръм. За девствеността на младоженката се съди по белега (нишана) на нейната риза. От този момент нататък веселбата взема небивали размери. Започва пъстро (шарено) хоро и се пие “блага ракия” (сладка, червена).
Виж тук: www.svatbata.bg/articles/svatbeniobichai_part3.html#ixzz2WaDbCAlv
В края на краищата спазването на традициите в този толкова важен ден си остава въпрос на личен избор, но може би би било хубаво, а и любопитно да се запознаем с някои традиционни сватбени обичаи у нас и по света.
В България допреди 10 -15 години сватбата се изчерпваше само до подписването на граждански брак в Ритуалната зала и последващo обедно тържество. Сега все повече двойки след гражданския брак сключват и църковен (който според новите разпоредби на Българската православна църква ще бъде позволен само в неделя) и предпочитат да организират вечерно тържество за близки и приятели.
Ритуалите, които се спазват у нас по време на сватбеното тържество, отдавана са излезли от чисто българския си контекст и представляват интересна сплав от типично българска традиция и силно влияние от традициите в Западна Европа и Америка.
Ето някои от основните ритуали по време на сватбите в България:
Посрещане на младоженците
Когато влизат в ресторанта, младоженците се посрещат с бяло платно, поръсено с цветя, а на някои места и с парички. Смята се, че цветята и монетите символизират безоблачния и богат живот, който очаква младото семейство.
Спазва се и една от най-старите български традиции – захранването. Честта да изпълни този ритуал се пада на свекървата. Тя посреща младите с питка, сол и мед. Първият залък от питката задължително се дава на булката. Той трябва да е солен и да символизира лекотата, с която тя ще преодолява трудностите, които ще й предложи семейният живот. След това солен залък се дава и на младоженеца. Вторият залък е сладък – символ на сладките мигове в бъдещия съвместен живот на младоженците. Кумовете също получават сладки залъци, за да споделят сладките моменти в живота на новото семейство.
Шампанското
Наздравицата с шампанско също е обичай, който се извършва в началото на сватбеното тържество.Младоженците и кумовете си казват наздраве, като поверието гласи, че ако останат капки в чашите, ще има сълзи в очите на младите. Ако желаят те могат да хвърлят чашите след това, защото се смята, че счупеното носи щастие. След този ритуал кумът казва и първото “Горчиво” (мнозина смятат, че възгласът „горчиво“ при наздравиците е типичен руски обичай, който е пренесен и у нас).
Ритане на менчето
В едно менче се слагат бяло и червено цвете. Бялото е символ на мъжка рожба, а червеното на женска. Булката рита менчето и според традицията, което цвете първо се покаже – такава ще е и първата рожба на младото семейство.
Реч на кума
Кумът е най-важната фигура след малдоженците. Ето защо именно на него се пада честта да вдигне първия тост на тържеството и да пожелае нещо на младото семейство. След това му се пада да поведе и първото хоро – кумовото.
Първи семеен танц
Това е песента на младоженците, която те предварително са си избрали. Най-често става дума за блус, който е и първият “законен” танц на младото семейство.
Разчупване на питката
Този ритуал се изпълнява по средата на сватбата. Младоженците се обръщат с гръб един към друг с вдигнати ръце. Кумата държи над главите им питка, която двамата трябва да разчупят. Смята се, че който успее да отчупи по-голямото парче, той ще командвa вкъщи.
След този ритуал младоженците, заедно с кумовете минават през всички маси, за да поздравят гостите и да им кажат наздраве. Това е и моментът, когато гостите дават своя дар към младото семейство – под формата на подаръци или пари.
Дарове за кумовете
Младоженците са приготвили петел и торта за кумовете. В подходящо време, младоженците избират момче и момиче от гостите си, които се справят добре с танците. Те ще трябва да танцуват ръченица пред кумовете с тези дарове. Кумовете пък имат задачата чрез надиграване или купуване да си вземат тортата и петела. Целта на танцьорите е да съберат колкото се може повече пари и да пазят даровете да не бъдат откраднати от кумовете.
Булчинско хоро или танц на булката
В зависимост от региона, в който се прави сватбата , се изпълнява или булчинско хоро, или танц на булката. При първото, под звуците на хоро, булката с букет в ръка повежда хоро.Целта е гостите да вземат букета и да поведат хорото. Но при всяко взимане на букета се оставя банкнота в специална кошничка. Ако се предпочете втория вариант – вместо хоро се пуска блус и който желае може да танцува с булката, но се дава банкнота на младоженеца. Подобен ритуал има и в Унгария и е известен като „танц на парите“. При него на сватбеното празненство всеки, който пожелае, може да танцува с булката, но срещу известна сума.
Разрязване на сватбената торта
Младоженците разрязват заедно сватбената торта и всеки захранва другия, като след това избират двойката сред гостите, на която също предстои да сключи брак и тази двойка също се захранва с торта.
Хвърляне на букета
Това също е сравнително нов обичай. Булката събира на дансингна всичи неомъжени момичета и без да гледа хвърля своя булчински букет. Което момиче го хване, значи тя ще е следващата, която ще се омъжи.
Хвърляне на жартиера
Този обичай е като предишния, но се отнася за мъжете-ергени. За целта обаче булката трябва да има жартиер. Тя сяда или се качва на стол, а младоженецът трябва да го свали без ръце, само със зъби. После го хвърля към събралите се ергени, като се смята , че който от тях го хване – той ще се задоми пръв.
След като се запознахме с това, което се случва по време на българските сватби, нека сега да насочим поглед към някои типични сватбени обичаи и традиции в католическия свят.
Според традицията булката трябва да носи със себе си в деня на сватбата 6 неща:
-нещо, взето назаем: то символизира привързаността на близките хора, които остават близо до нея и при този преход от старото към новото;
- нещо подарено: да напомня за любовта на скъпите хора;
- нещо синьо: в Древността синият цвят е символизирал чистотата и е бил цветът на булчинската рокля;
- нещо старо – то символизира живота, който остава назад и важността на миналото, която не бива да се забравя при прехода към новия живот;
-нещо ново- символизира новият живот, който започва
Халки:
Практиката да се носят сватбени халки води началото си още от Древен Египет. Египтяните вярвали, че са открили вената, която започвайки от левия безименен пръст, стига до сърцето: дори вярвали дълго време, че през тази вена преминават чувствата.
“Поставянето” на пръстена означавало гарантирането на вярност.
Пръстени, които да затвърдят съюза между двама души , са си разменяли и древните римляни- при тях значението на брачните халки било още по-голямо, тъй като самият акт на разменянето бил достатъчен, за да бъде брака легализиран.
Булчинската рокля:
Традицията булката да е облечена в бяло води началото си от 18 век и символизира девствеността и чистотата.
Булките в Древен Рим са били облечени в жълто и оранжево.
Китайските жени са се обличали в червено.
В наши дни червеното е цветът на сватбените одежди на индианските булки.
Булките от благородническата каста във Византия били облечени в рокли от червена коприна със златни бродерии и скъпоценни камъни.
В наши дни наред с бялото, кремавото е другият най-използван цвят от булките.
Булчински воал
Воалът също произлиза от Рим и изобщо не символизира свенливостта на булката, а някои политически причини, които били основополагащи при брака. По онова време бъдещите съпрузи не са имали възможността да се срещнат преди брака.
Булката покривала лицето си до края на церемонията – да не би младоженецът да размисли и да се откаже от брака!
В края на церемонията булката показвала лицето си и представете си какви не дотам приятни изненади очаквали понякога горкия съпруг!
Бонбони:
Традицията през Античността повелявала да се приготвят малки торбички от тюл, а днес от дантела, пълни с бонбони, които задължително са в бяло и се раздават в деня на сватбата. Те символизират това, което не трябва да липсва на младоженците:
Здраве;
Плодовитост;
Дълъг живот;
Щастие;
Богатство;
Ориз:
Според традицията оризът, който се хвърля върху младоженците, символизира плодовитост.
Сватбен букет:
Смята се, че букетът е последният етап от годежа и последният дар на младоженеца към булката преди сватбата. Традицията повелява той да го прати рано сутринта в дома на булката, но в наши дни булката сама избира букета си в зависимост от роклята си. В някои страни свекървата е тази, която го подарява. В края на сватбеното тържество булката хвърля букета към всички неомъжени жени и се смята, че тази, която го хване, ще се омъжи до една година.
Меден месец:
Младоженците в Древния Рим е трябвало да ядат мед през цялото времетраене на “луната”. Оттук идва и произхода на наименованието “меден месец” – символизира първите, сладки моменти от семейния живот.
© 2013 by Vifor Video. All rights reserved